За книгата: 2009 / От самото начало болшевиките са вдъхновени от вярата в радикална трансформация на света. Тя се основаваше на атеизма и сянката, която хвърляше (неотразената долна страна): светска, политическа религиозност. След като дойде на власт, Всесъюзната комунистическа партия (болшевиките) обяви война на религиите на царската империя, преди всичко на православието. На мястото на стария възникна нов, комунистически ритуал със своите „светини“ – от задължителния „червен кът“ и стенните вестници до помпозните празнични паради и Мавзолея на Ленин. Обожествяването на вожда по времето на Сталин е последвано от подчиняване на културата на официалния стил (социалистическия реализъм), а обществото на партията и нейния репресивен апарат. В същото време никоя политическа религия на 20 век не може да се сравни с комунизма (и Октомврийската революция като неин символ) в привлекателността за западните интелектуалци (Реймънд Арон правилно го нарече „опиумът на интелектуалците“). Анализът на причините за такова силно и трайно влияние е основната задача на тази книга. Използвайки примера на текстове на Бертран Ръсел, Валтер Бенджамин, Артур Кьостлер, Андре Жид, Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и други автори, различни аспекти на комунистическата доктрина, религиозният потенциал, присъщ на атеизма, и трансформацията на предсказанията, които претендираха, че са научна като обект на вяра и поклонение е публикувана за първи път на немски през март 2008 г.